петък, 20 август 2010 г.

Внезапна радост ме споходи-
на чувствата си образа ще видя.
Къде ли за ръка той ще ме води?
С какво ли аз сърце си ще закича?
Води ме Господи по-бързо при любимия.
Води ме правилно и мъдро, моля те.
Залог живот  и  щастие  съм сложила в ръцете ти.
Не пропилявай мигове  тъй много чакани.
Бленуван поглед ,
 душата трепетна притихнала, нали със него ще съм.
О спри се миг,
а ти сърце не скачай лудо.
Дори не вярвах, че ще стане чудо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар